Реални планове за построяване на „Звезда на смъртта“

Космическите кораби, орбиталните станции и изкуствените сателити са отражение на тези, които са ги построили. Международната космическа станция е пример за това как обединеното човечество може да постигне чудеса, когато народите си сътрудничат. Описаните в тази статия планове са пример за обратното – как милитаристични режими създават (или поне желаят да създадат) бойни станции в космоса, които да сеят смърт и унищожение.

Най-популярната „Звезда на смъртта“ е тази от „Междузвездни войни“. Все още земляните нямат техническата възможност да създадат нещо толкова деструктивно, но както се казва – опитите продължават.

След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се докопват руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.

screen-shot-2018-01-30-at-5-47-32-pm-1517352503

С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.

biggest-1517419748

Руснаците стигат по далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.

ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.

СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.

Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-1, който прекарва малко време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.

Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.

Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.

space-railgun-1517415710

Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.

За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ или Русия вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните продължават да мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Та, както казах в началото – опитите продължават.

Източник

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s