Най-големите танкови битки в историята: Прохоровка (12 юли 1943)

Битката за Прохоровка (Русия) е част от по-голямата Куркска битка. 600 съветски танка са хвърлени срещу 300 немски. Това е едно от най-интензивните танкови сражения. Руснаците губят 400 машини, а немците 80, но въпреки това фашистите не успяват да превземат Прохоровка. Казват, че това е повратният момент, който е позволил на СССР да победи в битката за Курск.

Източник

5ae87a7619ee864a008b4703-960-720

Най-големите танкови битки в историята: Броди (23 – 30 юни 1941)

Тази битка, състояла се в Украйна, е най-голямата въобще танкова битка, поне според някои историци. 1000 немски машини от Трета бронирана група са хвърлени срещу 3000 руски принадлежащи на 5-та и 6-та армии.

Добрата тактика, бързата комуникация и въздушната подкрепа помагат на нацистите да победят и тук. Руските загуби се изчисляват на около 800-1000 танка, а немските на 200-350.

Източник

5ae74b8519ee8626008b4693-960-720

Най-големите танкови битки в историята: Расейняй (23 – 27 юни 1941)

Расейняй е град в Литва, край който през 1941 се води голяма танкова битка между нацистка Германия и СССР. Хитлер поставя задача на своята четвърта бронирана група (4th Panzer Group) разполагаща с 240 танка да унищожи 750-те танка на 3-ти и 12-ти съветски механизирани корпуси.

Руснаците имат голямо числено предимство, но претърпяват грандиозен разгром. Около 700 техни танка са унищожени, повредени или пленени.

Голяма част от успеха на немците се дължи на въздушната подкрепа, която оказва Луфтвафе. Руснаците не се погрижват да се подсигурят срещу атаки от въздуха.

Източник

5ae7459219ee867a0e8b46a5-750-563

Тайга 1 – съветското мачете

„Тайга 1“ е името на оръжие / инструмент използван от специалните части в СССР. Това хладно оръжие има вид на мачете и има повече от едно приложения.

1

Острието е дълго 212 милиметра, а заедно с дръжката цялото оръжие е 347 мм. В основата си острието е 41 мм широко, а в края си – 80. Това позволява „Тайга 1“ да се използва като лопатка.

2

От едната страна на острието има 14 зъбци и това позволява използването му като трион. Дръжката е куха и в нея могат да се слагат разни важни неща – пари, сгънати документи, хапчета.

3

„Тайга 1“ вече не се произвежда. Това оръжие обаче е легенда и именно за това днес на пазара могат да се намерят много негови имитации дело на частни компании.

machete_specnaz

Източник

Реални планове за построяване на „Звезда на смъртта“

Космическите кораби, орбиталните станции и изкуствените сателити са отражение на тези, които са ги построили. Международната космическа станция е пример за това как обединеното човечество може да постигне чудеса, когато народите си сътрудничат. Описаните в тази статия планове са пример за обратното – как милитаристични режими създават (или поне желаят да създадат) бойни станции в космоса, които да сеят смърт и унищожение.

Най-популярната „Звезда на смъртта“ е тази от „Междузвездни войни“. Все още земляните нямат техническата възможност да създадат нещо толкова деструктивно, но както се казва – опитите продължават.

След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се докопват руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.

screen-shot-2018-01-30-at-5-47-32-pm-1517352503

С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.

biggest-1517419748

Руснаците стигат по далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.

ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.

СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.

Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-1, който прекарва малко време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.

Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.

Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.

space-railgun-1517415710

Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.

За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ или Русия вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните продължават да мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Та, както казах в началото – опитите продължават.

Източник

Най-известните предатели – Андрей Власов

Андрей Власов е роден в Ломакино край Нижни Новгород, Русия на 1 септември 1901 г. Макар и твърде млад, той се проявява като много добър военачалник по време на болшевишката революция и руската гражданска война. Няма да е пресилено, ако се каже, че болшевиките му дължат много. Той поема неопитни и зле обучени бойни подразделения и ги превръща в закалени бойни единици.

Когато почва Втората световна война, Власов вече е достигнал до званието генерал в Червената армия. Войнските подразделения под негово командване са едни от малкото, които оказват реална съпротива на настъпващите германци в първите дни на немското нахлуване в СССР. На практика Власов спасява Москва.

След битката за руската столица, Андрей Власов е пратен на фронта при Ленинград. Тук той е пленен от немците и започва активно да им сътрудничи. Германците му възлагат да сформира руска военна част от руснаци настроени отрицателно срещу болшевизма. Това формирование става известно като Руска освободителна армия.

Власов отново се проявява като отличен генерал. Неговите части постигат добри успехи срещу Червената армия в края на Втората световна война. Да се обърнат нещата обаче вече е почти невъзможно, а и самите германци нямат пълно доверие на Власов и не му предоставят достатъчно подкрепа в действията му.

В началото на май 1945 г. Власов скъсва отношенията си с Третия райх. Приблизително по същото време части на власовата армия се включват в т.нар. Пражко въстание срещу германската окупация на Чехия. Тоест той става двоен предател.

Предава се на американците, които обаче го предават на руснаците. През 1946 е екзекутиран.

Източник

1-andrey-vlasov