Двете страни, най-големите „търговци на смърт“.
Клиенти на САЩ:
Клиенти на Русия:
Тази битка е част от войната в Персийския залив водена между САЩ и Великобритания от една страна и Ирак под управлението на Садам Хюсейн от друга. Кръстена е на джи пи ес координати.
Основните участващи части в битката са американският втори брониран полк и иракските 18-та механизирана бригада и 37-ма бронирана бригада.
Иракчаните губят катастрофално. Над 160 техни машини са унищожени, пленени или повредени. Около 1000 войници са убити или ранени, също толкова са взети в плен.
Загубите на САЩ – 6 убити, 19 ранени, а едно превозно средство на пехотата е унищожено.
Това е последната голяма танкова битка в историята, поне за сега.
Вчера палестинска далекобойна ракета изстреляна от Ивицата Газа удари къща близо до Тел Авив, Израел. Като по чудо имаше само няколко ранени. (Източник)
Това е една от най-мощните ракети, които палестинците са ползвали в последно време. Освен това е изненада, че е стигнала толкова далеч. Ето какво е останало от поразената къща (източник):
На свой ред тази нощ Израел започна бомбардировки в Газа (източник):
До голяма степен за новата ескалация са виновни САЩ с ето това:
Номер 1. САЩ
Население: 323 995 528
Военен персонал: 2 363 675
Военни самолети: 13 762
Изтребители: 2 296
Танкове: 5 884
Бойни кораби: 415(включително 19 самолетоносача)
Бюджет за отбрана: 587.8 милиарда американски долара
Новина от последните минути! Хуан Гуайдо, един от лидерите на венецуелската опозиция изненадващо се обяви за изпълняващ длъжността президент на страната. Официалният президент е Николас Мадуро, който „спечели“ нов мандат след манипулирани избори. САЩ веднага излязоха с декларация в подкрепа на Гуайдо, което говори, че са знаели, че това ще се случи. Сега се чака отговорът на Мадуро. Още репресии?
В средата на седмицата атентатор-самоубиец от „Ислямска държава“ се взриви в ресторант в сирийския град Манбидж. Градът е под контрола на Сирийските демократични сили, които са подкрепяни от САЩ, а ресторантът е бил често посещаван от американските военни. При атентатът са загинали 4 американци.
През далечната 1967 година 107 държави подписват международен договор, който забранява ядрени, биологични и химически оръжия да се разполагат в околоземна орбита. Не е включен един от най-простите типове оръжия, познат на човечеството от незапомнени времена. Кой би си помислил, че някой ще се сети да го използва от космоса. Става въпрос за кинетичните оръжия, разчитащи на своята тежест, набраната скорост и гравитацията за нанасяне на огромни поражения. Принципът на който действат катапултите – изхвърляш голяма каменна топка и набраната скорост прави удара почти като взрив от експлозив.
Мислите си, че катапултите са останали в Средновековието? Те може и да са, но се оказва, че базовият принцип е бил широко използван по време на Виетнамската война от американците. Те са имали бомби наречени „мързеливи кучета“. Това не са нищо повече от метални парчета дълги около 2 инча (5 сантиметра) и оформени като бомби. Никакъв експлозив нямат!
САЩ са пускали наведнъж стотици от тези „мързеливи кучета“ от поне километър височина. Те са се ускорявали от земната гравитация и са можели да пробият 20-сантиметрови бетонни плочи.
Както казват, всичко „ново“ е базирано на нещо старо. САЩ решават да приложат същата идея използвана във Виетнам и в космоса. Вместо обаче стотици малки къса желязо, в космическото оръжие познато като „пръта на бога“ имаме само няколко пръта дълги 6 метра и широки 30 сантиметра. Пуснат от земна орбита, един такъв прът ще достигне скорост 10 пъти по-голяма от скоростта на звука. Тази метална пръчка ще проникне на десетки метри дълбоко в земята – способна е да унищожава подземни бункери. Освен това при самият сблъсък с повърхността ще се получи експлозия равняваща се на атомната, само че няма да има радиация. Целта ще е поразена 15 минути след като прътът е пуснат от сателита.
До колкото разбирам това космическо оръжие е останало само на ниво концепция и никога не е създадено реално. Самият прът не е проблем да се произведе, нито сателитът, който да го изстрелва. Проблемът е, сумата, която се изисква, за да се изпрати една такава голяма тежест в космоса. Само извеждането на един прът в околоземна орбита би струвало 230 милиона долара! Именно това е спряло американците. А може би само така ни казват? Може би над главите ни лети сателит носещ метални пръти готови всеки момент да бъдат пуснати в действие. Това е плашещо! Стават технически аварии, ами ако металната пръчка сама се отдели и полети към Земята?
Космическите кораби, орбиталните станции и изкуствените сателити са отражение на тези, които са ги построили. Международната космическа станция е пример за това как обединеното човечество може да постигне чудеса, когато народите си сътрудничат. Описаните в тази статия планове са пример за обратното – как милитаристични режими създават (или поне желаят да създадат) бойни станции в космоса, които да сеят смърт и унищожение.
Най-популярната „Звезда на смъртта“ е тази от „Междузвездни войни“. Все още земляните нямат техническата възможност да създадат нещо толкова деструктивно, но както се казва – опитите продължават.
След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се докопват руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.
С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.
Руснаците стигат по далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.
ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.
СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.
Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-1, който прекарва малко време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.
Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.
Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.
Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.
За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ или Русия вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните продължават да мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Та, както казах в началото – опитите продължават.
През 2017 към американската флота бе добавен унищожителят „USS Zumwalt“. Това е най-модерният кораб на САЩ от този клас. Той е въоръжен с две 155 мм оръдия, други две 30 мм оръдия и системи за изстрелване на ракети BGM-109 Tomahawk. За защита от ракети насочени към него, той разполага със системата RIM-162 Evolved Sea Sparrow.
„Пьотр Велики“ е руски боен крайцлер (клас „Киров“) и един от най-големите военни кораби в света. Той има двойно 130 мм оръдие, ракети SS-N-19 и SA-N-6 ракети „земя-въздух“.
На пръв поглед при битка между двата кораба, би победил руския, защото е от по-мощен клас. Американският кораб обаче има скрита сила. Той е трудно откриваем за радарите. Руснаците няма как да го унищожат без да го намерят. Освен това 155-милиметровите оръдия освен артилерийски снаряди, могат да изстрелват и ракети. В близко бъдеще към арсенала на „USS Zumwalt“ се очаква да бъдат добавени и нови оръжия.
Така че, най-правилният отговор е – би победил този от двата кораба, който пръв успее да засече противника си.