10 исторически комунистически общества: анабаптистите

Думата „анабаптист“ означава „човек, който е покръстен повторно“, един вид върнал се е към „правата вяра“, към корените. Това религиозно движение се появява около началото на 16 век. Най-екстремното крило счита, че завземането на властта е средство чрез което може да се премоделира обществото, така че да се върне към исконните ценности. Първи лидер на тази фракция е Томас Мюнцер, който е силно повлиян от идеите на хусисткия комунизъм съществувал преди век.

Мюнцер смята да разпространи учението си чрез „огън и меч“ в Германия. Дори реформаторът Мартин Лутер го смята за твърде опасен.

Около 1523 Мюнцер успява да привлече към себе си голяма група необразовани миньори от Турингия. Нарича организацията си „Лигата на Избраните“ и през 1525 превзема град Мюлхаузен. Веднага е наложен комунистически режим – частната собственост е забранена, а богатството на манастирите е иззето. Само че има един проблем – никой вече не иска да работи, всеки просто предпочита да граби, грабежът на практика е узаконен. Когато някой има нужда от храна или дрехи, той просто отива при някой по-богат от него и в името на Христа му казва да му даде каквото му трябва. Ако богатият откаже, се прилага сила.

След известно време Мюнцер е заловен и екзекутиран, но движението не умира. Нов водач става Ханс Хут, който обещава разправа с поповете, кралете и аристократите. Хут проповядва, че Христос ще се завърне през 1528 и ще настъпи хилядолетие на комунизъм и свободна любов.

Самият Хут е заловен и убит през 1527, но отново екстремното анабаптистко движение не умира. През 1534 те превземат Мюнстер. Насред люта зимна буря от града са прогонени всички, които не са анабаптисти, включително старци, деца и бременни жени. Собствеността на прогонените е отнета и каквото е можело е събрано в централен склад. Съставя се комунистическо правителство, което е единственият работодател в Мюнстер. То бързо налага принудителен труд като всички работят без заплащане в полза на общността. Частните домове са комунализирани. Става незаконно да се заключват и дори затварят вратите. Всички книги освен Библията са забранени, много са изгорени.

В Мюнстер с декрет се разрешава многоженството, разводите също стават законни. Не след дълго самият брак е забранен в полза на свободната любов, която обаче придобива уродливи крайности. Жени са наказвани със смърт за това, че са отказали секс на някой.

Скоро католиците налагат обсада на града. Храната започва да не достига. Ръководителите обаче пируват докато обикновените хора гладуват. Мюнстер, анабаптиският „Нов Йерусалим“ се превръща в Ад. Комунистическият елит конфискува всяка храна, която намери, екзекутира всеки, който им противоречи. В крайна сметка двама жители на града успяват да се измъкнат и показват да католиците от къде може да се влезе в Мюнстер. На 25 юни 1535 католическата армия прониква в града като избива защитниците и лидерите на анабаптистите. Кошмарът на този комунистически експеримент приключва.

Източник

084

10 исторически комунистически общества: таборитите

Ян Хус (1371 – 1415) е проповедник, философ и идеолог на чешката Реформация. Той се обявява срещу тогавашните порядки в католическата църква и посочва царящият социален и икономически хаос в Бохемия като предвестник на идването на Антихриста. Църквата от своя страна го обявява за еретик и го изгаря на клада. След смъртта му неговите последователи хуситите се разделят на две течения. Утраквистите са умереното крило, докато таборитите са екстремистите.

Названието „таборити“ идва от град Табор, основан от това движение. Тези вярващи изграждат утопично общество на базата на принципа „нито мое, нито твое“ като отрицание на частната собственост. Няма никакви данъци, всички са равни. Освен това таборитите отделят голямо внимание на образованието.

Тази утопия обаче не е оставена да съществува в мир. Католическата църква подема кръстоносен поход срещу Табор, хусистките войни продължават с години. Сред самите таборити се появява разделение. Фракцията адамити вярва, че са безгрешни и са се завърнали към невинността на Рая. Проповядват свободна любов, за тях бракът е грях. Всички свои ритуали провеждат чисто голи, освен това и в ежедневието си често са голи. Останалите таборити вземат мерки против тази фракция през 1421.

Освен това битките срещу католиците и утраквистите носят значителна плячка, което от своя страна води до появата на алчност и завист. Появяват се по-богати и по-бедни таборити. Идиличното равенство ерозира, по-богатите все по-малко желаят да споделят с по-бедните.

В крайна сметка католиците се съюзяват с утраквистите и нанасят решително поражение на таборитите през 1434. Така приключва този утопичен експеримент.

Източник

073

10 исторически комунистически общества: зандиките

Зандиките са течение в зороастризма съществувало в средата на 5 век в Персия. То е било предвождано от духовника Маздак, който е призовавал за равенство и социална справедливост. В проповедите си той е разказвал, че Бог е искал материалните блага да се споделят по равно. Но след като това в момента не е така, Маздак е твърдял, че е необходимо да се обират богатите и да се дава на бедните, за да се изравни богатството. Зандиките правили точно това – нападали складовете и раздавали храната на бедните.

Други точки от учението на Маздак включвали разделяне на по-малки части на големите владения, налагане на забрана за трупане на богатства, премахване на класовото разделение. Него го обвиняват, че е проповядвал жените да са общи, но вероятно това е клевета разпространявана от враговете му. Той всъщност е бил против полигамията и затварянето на жените в хареми. В общността на зандиките жените са били равноправни на мъжете.

Това религиозно течение е унищожено с вероломство. Управниците на Персия канят Маздак и последователите му в столицата на религиозен дебат. Когато те пристигат, всички са избити.

Източник

063

10 исторически комунистически общества: ранните християни

В предишната статия от поредицата описах еврейската секта на есеите. Мнозина историци забелязват големи прилики между тях и ранните християни. Затова някои дори смятат, че самият Исус Христос е бил есей.

За разлика от днешните богати християнски църкви и институции, ранното християнство се отъждествява със скромност и смиреност. Последователите на тази нова вяра живеят в комуни. Тези принципи се пренасят и в монашеските общности в Египет и Мала Азия през 2 и 3 век. Зад дебелите стени на манастирите всичко е общо, а работата е солидарно споделена. Всички монаси са равни, независимо от произхода им – обикновени селяни или аристократи.

Постепенно това се променя с вековете и някои манастири значително забогатяват. Трудно може да говорим за комунизъм днес в Църквата.

Източник

053

10 исторически комунистически общества: есеите

Есеите са пред-християнска еверейска секта съществувала в региона около Мъртво море. Най-голямата тяхна общност се е намирала в Кумран, където са намерени прословутите древни свитъци от Мъртво море.

Есеите странят от еврейското общество, което те смятат за твърде светско и корумпирано. Те се смятат за единствените праведни и богоизбрани. Есеите се отдават на чистота, доброта и стриктно спазване на законите на Мойсей. Техният фанатизъм стига до там, че те дори не ходят по голяма нужда в свещения ден Сабат (събота), поне така твърди историкът Йосиф Флавий.

Есеите са „апокалиптична“ секта, която очаква предстоящата война между синовете на Светлината и синовете на Мрака. Смятат, че техният аскетизъм ги подготвя за този космически финален конфликт, в който те ще бъдат свещените войни на Бога – синовете на Светлината. Иначе, в съвремието си, те са пацифисти отказващи да носят оръжия. Няма жени в общностите им. Новите последователи дават своите притежания на общата хазна и заживяват в беднота. Дрехите и сандалите се носят до пълно износване. Забранено е да имаш слуги. Членовете на сектата живеят като семейство от равни, а водачите се избират.

Есеите овладяват земеделието до такава степен, че успяват да отгледат достатъчна реколта за общностите в този сух регион. За целта използват капкова напоителна система и събират дъждовната вода в големи цистерни. Събраното жито се разпределя според нуждите. Есеите сами си правят инструментите. Търговията е сведена до бартер, пари няма. Грижат се за болните, които не могат да допринесат в работата.

Римляните унищожават Кумран през 68 г.

Източник

044

10 исторически комунистически общества: Спарта

Устройството в Спарта е доста по-различно от описаните в предишните две статии от поредицата, но от комунизъм до комунизъм често има големи разлики. Спартанското общество може да се приеме за първият „военен комунизъм“ в историята.

В Спарта индивидът е важен само до толкова до колкото е от полза за градът-държава. Всички спартанци се смятат за равни. Макар някои да притежават фамилна собственост, повечето земя се раздава от държавата и то в равни по големина парцели. Това е реформа извършена от законодателя Ликург, тя ще е вдъхновение за аграрните движения през следващите векове.

А за да обезкуражи хората от трупане на богатство, Ликург нарежда монетите да се правят от желязо, а не от злато или сребро. Никъде извън Спарта не се приемат тези пари, а освен това тежат и доста повече – ето защо наистина хората не ги трупат. Това си има и негативни последици. Младежите се обръщат към държавата за прехрана. Държавната машина естествено ги прави войници.

В спартанското общество има класи и дори роби, макар че всички са „равни“.

Източник

034

10 исторически комунистически общества: питагорейците

Питагорейците са последователи на древногръцкия философ Питагор, който в 5 в пр. н. е. установява комунистическа общност в гръцката колония Кротон намираща се в днешна южна Италия.

Питагорейците са мистици, които вярват в една хармонична и морална вселена подвластна на числата. Според тях частната собственост е унищожила тази хармония и е създала социалната несправедливост. Да се наслаждаваш на богатство и комфорт, докато другите са лишени от това, е смъртен грях.

Най-вътрешният кръг на питагорейското общество са се наричали математикои и са били стриктни вегетарианци (вегани?). Според описаното от Платон, Питагор е проповядвал да се споделя всичко между приятелите. Това се е отнасяло дори за личните вещи като приборите за хранене.

Външният кръг последователи са се наричали акусматици. Те са имали право да притежават лични вещи.

Питагорейците са една от двете древни секти, които са допускали жени в обществото си и са ги смятали за напълно равни на мъжете. Другата такава група са платонистите.

Питагорейците са били доста потайни, те дори са давали обет за мълчание. Новопостъпилите буквално е трябвало да мълчат за 5 години. Нищо не се знае за питагорейците от тях самите – толкова са били потайни, че не са оставили никакви документи. Всичко, което знаем за тази секта се дължи на писанията на други. Именно за това някои неща са откъслечни или странни. Като например защо яденето на боб е било забранено. Има догадки, че на Питагор бобените зърна са му приличали на човешки ембриони и на това се дължи забраната. Друго предположение е свързано с това, че гръцката олигархия е използвала боб в различен цвят при гласуванията. Като противници на тази система питагорейците отхвърлят и средството за осъществяването ѝ.

Питагорейството бързо придобива популярност и влияние в Кротон. То е унищожено със сила през 510 пр. н.е., когато на власт идва тиранинът Цилон. Идеите на това учение обаче повлияват на Платон, който написва своята „Република“.

Източник

023

10 исторически комунистически общества: праисторическите общности

Праисторическият човек живее в свят, в който се произвежда малко, на практика нищо повече от това, което е нужно да покрие основните необходимости, няма излишък и съответно няма как някой да трупа нещо за сметка на другиго (демек няма експлоатация). Хората преживяват от лов и събирачество, единственото разделение на труда е по биологически признак – мъжете като по-силни ловуват, а жените се грижат за домашните работи и отглеждат децата. Ловуването е колективно дело, а плячката е обща – за всички.

В един свят, в който всеки постоянно се бори да оцелее, споделянето е норма. Единствената частна собственост са ловните оръжия, обикновено ги заравят с ловеца, когато той умре. Липсва понятието за държава, класите не съществуват. Споровете не са между някакви съсловия, а между отделни индивиди, разрешаването им е дело на племето. Старите хора имат решаващата дума при разрешаването на кавгите, но това е заради натрупания опит, а не заради някаква власт в днешния смисъл на думата.

Този строй властва в 99 процента от човешката история. Неолитната земеделска революция променя нещата. Започва да се получава излишък при производството на храна (а това води до излишък и на други работи). Хората все повече се отдалечават от номадския начин на живот и се заселват постоянно на едно място. Тези два фактора водят до появата на класи и унищожението на ранния праисторически комунизъм.

Източник

013

Най-големите танкови битки в историята: 73 източен (26-27 февруари 1991)

Тази битка е част от войната в Персийския залив водена между САЩ и Великобритания от една страна и Ирак под управлението на Садам Хюсейн от друга. Кръстена е на джи пи ес координати.

Основните участващи части в битката са американският втори брониран полк и иракските 18-та механизирана бригада и 37-ма бронирана бригада.

Иракчаните губят катастрофално. Над 160 техни машини са унищожени, пленени или повредени. Около 1000 войници са убити или ранени, също толкова са взети в плен.

Загубите на САЩ – 6 убити, 19 ранени, а едно превозно средство на пехотата е унищожено.

Това е последната голяма танкова битка в историята, поне за сега.

Източник

5ae7732219ee861a008b46c0-750-562

Най-големите танкови битки в историята: Долината на сълзите (6-9 октомври 1973)

Тази битка е част от войната от Йом Кипур водена между Израел и Сирия през 1973. Военните действия започват след като на най-свещения ден за евреите сирийски войници подкрепени от 1400 танка навлизат в територията на Израел.

Срещу тези 1400 танка (включително 400 от най-модерните за времето си Т-62s) се изправя едва една бронирана израелска бригада състояща се от малко над 100 бронирани машини.

Израелците не успяват да осигурят ефективна въздушна подкрепа за защитниците си и затова те се окопават и отблъскват вълна след вълна сирийски танкове. Въпреки героичната съпротива един по един израелските танкове са поразени и извадени от строя. Междувременно израелците са успели да извършат мобилизация и на четвъртия ден от сраженията пристигат подкрепления в Долината на сълзите. Това кара сирийската армия да се оттегли.

Равносметката – израелците губят почти всички от наличните в началото 100 бронирани машини, загубите на сирийците са 500.

Източник

5ae7710919ee8624008b46a6-1136-852