10 исторически комунистически общества: Спарта

Устройството в Спарта е доста по-различно от описаните в предишните две статии от поредицата, но от комунизъм до комунизъм често има големи разлики. Спартанското общество може да се приеме за първият „военен комунизъм“ в историята.

В Спарта индивидът е важен само до толкова до колкото е от полза за градът-държава. Всички спартанци се смятат за равни. Макар някои да притежават фамилна собственост, повечето земя се раздава от държавата и то в равни по големина парцели. Това е реформа извършена от законодателя Ликург, тя ще е вдъхновение за аграрните движения през следващите векове.

А за да обезкуражи хората от трупане на богатство, Ликург нарежда монетите да се правят от желязо, а не от злато или сребро. Никъде извън Спарта не се приемат тези пари, а освен това тежат и доста повече – ето защо наистина хората не ги трупат. Това си има и негативни последици. Младежите се обръщат към държавата за прехрана. Държавната машина естествено ги прави войници.

В спартанското общество има класи и дори роби, макар че всички са „равни“.

Източник

034

10 исторически комунистически общества: питагорейците

Питагорейците са последователи на древногръцкия философ Питагор, който в 5 в пр. н. е. установява комунистическа общност в гръцката колония Кротон намираща се в днешна южна Италия.

Питагорейците са мистици, които вярват в една хармонична и морална вселена подвластна на числата. Според тях частната собственост е унищожила тази хармония и е създала социалната несправедливост. Да се наслаждаваш на богатство и комфорт, докато другите са лишени от това, е смъртен грях.

Най-вътрешният кръг на питагорейското общество са се наричали математикои и са били стриктни вегетарианци (вегани?). Според описаното от Платон, Питагор е проповядвал да се споделя всичко между приятелите. Това се е отнасяло дори за личните вещи като приборите за хранене.

Външният кръг последователи са се наричали акусматици. Те са имали право да притежават лични вещи.

Питагорейците са една от двете древни секти, които са допускали жени в обществото си и са ги смятали за напълно равни на мъжете. Другата такава група са платонистите.

Питагорейците са били доста потайни, те дори са давали обет за мълчание. Новопостъпилите буквално е трябвало да мълчат за 5 години. Нищо не се знае за питагорейците от тях самите – толкова са били потайни, че не са оставили никакви документи. Всичко, което знаем за тази секта се дължи на писанията на други. Именно за това някои неща са откъслечни или странни. Като например защо яденето на боб е било забранено. Има догадки, че на Питагор бобените зърна са му приличали на човешки ембриони и на това се дължи забраната. Друго предположение е свързано с това, че гръцката олигархия е използвала боб в различен цвят при гласуванията. Като противници на тази система питагорейците отхвърлят и средството за осъществяването ѝ.

Питагорейството бързо придобива популярност и влияние в Кротон. То е унищожено със сила през 510 пр. н.е., когато на власт идва тиранинът Цилон. Идеите на това учение обаче повлияват на Платон, който написва своята „Република“.

Източник

023

Гърция призна Република Северна Македония

Вчера бе исторически ден! Гръцкият парламент призна сключеното в Преспа споразумение според което Гърция признава северната си съседка под името Северна Македония. Това открива вратите за кандидатстване в НАТО и ЕС на нашите македонски братя. Пореден удар по Путин и сподвижниците му!

Източник

Prespes Agreement ratified by the Greek parliament

Най-известните предатели – Ефиалт

Отиваме в древна Гърция. Битката за прохода Термопили състояла се между 11 до 13 август 480 г. пр. н.е. Това е сражението, с което започва Втората гръко-персийска война. Шепа спартанци защитават самоотвержено тесният проход от настъпващата персийска армия. На третият ден обаче той пада. Според историка Херодот за това е виновен Ефиалт, син на Евридем. Той показал на персийците тайна пътека, която ги извела в гръб на гърците – в този момент защитниците вече нямали шанс.

Ето как са изобразили Ефиалт в един игрален филм:

5-ephialtes-of-trachis

Източник