Протест срещу домашното насилие – София, 26.11.2018

На активисткият фронт в България определено има раздвижване. През последният месец станахме свидетели на какви ли не протести – на майките на деца с увреждания, срещу високите цени на горивата, в подкрепа на задържания кмет на район Младост в София – Десислава Иванчева, дори евангелистите излязоха на протест за повече религиозни права.

Аз лично от 5 години не бях посещавал никакви протести. Последно присъствах на протестна акция срещу Орешарски през 2013 и то само защото един приятел ме замъкна. Преди това в периода 2003-2009 бях доста активен на подобни мероприятия, но постепенно се разочаровах от много от организаторите и „активистите“, които очевидно гонеха свои себични интереси или просто бяха пълни идиоти.

Сега обаче отново реших да посетя протестна акция. Това се случи на 26.11.2018. Протестът бе насочен срещу насилието над жените, а и домашното насилие по принцип.

 Ето как бе отразен протеста в една голяма медия:

С протест в София стотици поискаха превантивни мерки срещу домашното насилие

Този материал в „Дневник“ въобще не ми хареса и затова тук ще дам моите впечатления от протеста. Първо нека започна с това, че макар да имаше хора на всякаква възраст, основно преобладаваха младите хора. Над 70% бяха младежи под 25 години. Кой казва, че младите са заспали, че не се интересуват от обществени дела! Има надежда за България.

Протестът определено беше ляв, но не казионно ляв (БСП не би се припознала в него). Хареса ми, че организаторите се бяха опитали да намерят допирни точки между борбата срещу домашното насилие и други социални борби – тези за равни права на ЛГБТ, расизма срещу ромите и т.н. Винаги съм смятал, че само общият фронт е способен да донесе промяна, а не действията „на парче“.

На протеста имаше няколко много силни речи. Най-силно впечатление ми направи Мария Иванчева, която в прав текст свърза насилието над жените с капиталистическите порядки. Също така добри речи изнесоха:

– Радослав (може да се бъркам за името, не съм силен в помненето на имена), един младеж, който е бил жертва на психически тормоз в своето семейство и освен това не се срамува от това, че е гей
– жената от ромски произход от Русе, представител на активистка мрежа обадиняваща различни организации.

По едно време думата взе Наталия Симеонова, водещата на някога популярното предаване „Море от любов“. От една страна е хубаво, че такива известни личности застават зад тази справедлива кауза, но от друга това си има своята цена. Симеонова много ясно се опита да се разграничи от по-радикалните искания и лозунги на протеста, тя дори настоя по време на нейното изказване да се скандира само един-единствен лозунг, безобиден за властта. Именно за това си тръгнах в този момент от протеста.

Това обаче е нещо нормално – всеки многообразен протест трябва да допуска оратори с различни виждания.

Доволен съм, че благодарение на няколкото стечения на обстоятелствата в моя живот, отново имах възможността да присъствам на протест в София. Надявам се това да не е единичен случай. Но и с мен или без мен, активизмът съществува тук и сега. Не твърдя, че съм оставил някаква следа в активисткото движение в България, но все пак ми е драго, че новото поколение върви по стъпките ни и продължава да се бори за справедливи каузи, така както някога ние се опитвахме да го правим.

BTW отдавна не бях виждал анархо-феминисткото знаме да се вее в София 😉

Дадените по-долу снимки не са мои, те са взети (или ако предпочитате – „крадени“) от други материали и туитове публикувани в Интернет.

Без име

Ds8TlX9XcAIaRN1