Андрей Власов е роден в Ломакино край Нижни Новгород, Русия на 1 септември 1901 г. Макар и твърде млад, той се проявява като много добър военачалник по време на болшевишката революция и руската гражданска война. Няма да е пресилено, ако се каже, че болшевиките му дължат много. Той поема неопитни и зле обучени бойни подразделения и ги превръща в закалени бойни единици.
Когато почва Втората световна война, Власов вече е достигнал до званието генерал в Червената армия. Войнските подразделения под негово командване са едни от малкото, които оказват реална съпротива на настъпващите германци в първите дни на немското нахлуване в СССР. На практика Власов спасява Москва.
След битката за руската столица, Андрей Власов е пратен на фронта при Ленинград. Тук той е пленен от немците и започва активно да им сътрудничи. Германците му възлагат да сформира руска военна част от руснаци настроени отрицателно срещу болшевизма. Това формирование става известно като Руска освободителна армия.
Власов отново се проявява като отличен генерал. Неговите части постигат добри успехи срещу Червената армия в края на Втората световна война. Да се обърнат нещата обаче вече е почти невъзможно, а и самите германци нямат пълно доверие на Власов и не му предоставят достатъчно подкрепа в действията му.
В началото на май 1945 г. Власов скъсва отношенията си с Третия райх. Приблизително по същото време части на власовата армия се включват в т.нар. Пражко въстание срещу германската окупация на Чехия. Тоест той става двоен предател.
Предава се на американците, които обаче го предават на руснаците. През 1946 е екзекутиран.
Битки, фронтове и фракции 