10 исторически комунистически общества: анабаптистите

Думата „анабаптист“ означава „човек, който е покръстен повторно“, един вид върнал се е към „правата вяра“, към корените. Това религиозно движение се появява около началото на 16 век. Най-екстремното крило счита, че завземането на властта е средство чрез което може да се премоделира обществото, така че да се върне към исконните ценности. Първи лидер на тази фракция е Томас Мюнцер, който е силно повлиян от идеите на хусисткия комунизъм съществувал преди век.

Мюнцер смята да разпространи учението си чрез „огън и меч“ в Германия. Дори реформаторът Мартин Лутер го смята за твърде опасен.

Около 1523 Мюнцер успява да привлече към себе си голяма група необразовани миньори от Турингия. Нарича организацията си „Лигата на Избраните“ и през 1525 превзема град Мюлхаузен. Веднага е наложен комунистически режим – частната собственост е забранена, а богатството на манастирите е иззето. Само че има един проблем – никой вече не иска да работи, всеки просто предпочита да граби, грабежът на практика е узаконен. Когато някой има нужда от храна или дрехи, той просто отива при някой по-богат от него и в името на Христа му казва да му даде каквото му трябва. Ако богатият откаже, се прилага сила.

След известно време Мюнцер е заловен и екзекутиран, но движението не умира. Нов водач става Ханс Хут, който обещава разправа с поповете, кралете и аристократите. Хут проповядва, че Христос ще се завърне през 1528 и ще настъпи хилядолетие на комунизъм и свободна любов.

Самият Хут е заловен и убит през 1527, но отново екстремното анабаптистко движение не умира. През 1534 те превземат Мюнстер. Насред люта зимна буря от града са прогонени всички, които не са анабаптисти, включително старци, деца и бременни жени. Собствеността на прогонените е отнета и каквото е можело е събрано в централен склад. Съставя се комунистическо правителство, което е единственият работодател в Мюнстер. То бързо налага принудителен труд като всички работят без заплащане в полза на общността. Частните домове са комунализирани. Става незаконно да се заключват и дори затварят вратите. Всички книги освен Библията са забранени, много са изгорени.

В Мюнстер с декрет се разрешава многоженството, разводите също стават законни. Не след дълго самият брак е забранен в полза на свободната любов, която обаче придобива уродливи крайности. Жени са наказвани със смърт за това, че са отказали секс на някой.

Скоро католиците налагат обсада на града. Храната започва да не достига. Ръководителите обаче пируват докато обикновените хора гладуват. Мюнстер, анабаптиският „Нов Йерусалим“ се превръща в Ад. Комунистическият елит конфискува всяка храна, която намери, екзекутира всеки, който им противоречи. В крайна сметка двама жители на града успяват да се измъкнат и показват да католиците от къде може да се влезе в Мюнстер. На 25 юни 1535 католическата армия прониква в града като избива защитниците и лидерите на анабаптистите. Кошмарът на този комунистически експеримент приключва.

Източник

084

Най-големите танкови битки в историята: операция Гудуд (18-20 юли 1944)

Операция Гудуд (Goodwood) е британска офанзива, част от битката за френския град Кан състояла се по време на Втората световна война. Англичаните имат 1100 танка, докато Вермахтът разполага едва с 370, но сред тях има немалко от страховитите Тигър и Тигър II.

Боят не се развива според плановете на британците, те губят 5000 човека и между 250-300 танка. Немските загуби се оценяват на 75 танка. Въпреки това британският генерал Монтгомъри заявява, че целите на операция Гудуд са постигнати, едно твърдение, което се оспорва от други.

И все пак изглежда наистина тази операция води до успех. Тя кара германците да изтеглят модерните си танкове от други фронтове, за да я отблъснат. Това оголва фронтовата линия на запад от Кан и американските части разположени там се възползват и преминават в настъпление.

Източник

5ae7557c19ee865e008b4688-1136-852

Най-големите танкови битки в историята: Прохоровка (12 юли 1943)

Битката за Прохоровка (Русия) е част от по-голямата Куркска битка. 600 съветски танка са хвърлени срещу 300 немски. Това е едно от най-интензивните танкови сражения. Руснаците губят 400 машини, а немците 80, но въпреки това фашистите не успяват да превземат Прохоровка. Казват, че това е повратният момент, който е позволил на СССР да победи в битката за Курск.

Източник

5ae87a7619ee864a008b4703-960-720

Най-големите танкови битки в историята: Ел-Аламейн (23 октомври – 11 ноември 1942)

Това е втората битка край египетския град Ел-Аламейн и в нея се изправят един срещу друг два легендарни генерала – Бърнард Монтгомъри (Великобритания) и Ервин Ромел (Германия).

Северна Африка е сцена на военни действия още от 1940, когато Италия нахлува в Египет. През 1941 нацистка Германия се намесва, за да предотврати разгрома на своя италиански съюзник.

Общите сили на Германия и Италия изтласкват британците навътре в Египет. Фашисткото настъпление е спряно едва при Ел-Аламейн (първа битка, технически без ясен победител).

Втората битка край града е контраатака подготвена от Монтгомъри. Той има на разположение 190 000 войници и 1000 танка. Ромел има 116 000 войници (италианци и германци) и 540 танка.

Ожесточените сражения продължават с дни и краен победител е Монтгомъри. Почти всички танкове на противника са унищожени или пленени.

Съвсем скоро и САЩ започват военни действия срещу фашистките сили в северна Африка и нацистите вече почти нямат никакъв шанс за победа тук.

Източник

A_mine_explodes_close_to_a_British_truck_as_it_carries_infantry_through_enemy_minefields_and_wire_to_the_new_front_lines

Най-големите танкови битки в историята: Броди (23 – 30 юни 1941)

Тази битка, състояла се в Украйна, е най-голямата въобще танкова битка, поне според някои историци. 1000 немски машини от Трета бронирана група са хвърлени срещу 3000 руски принадлежащи на 5-та и 6-та армии.

Добрата тактика, бързата комуникация и въздушната подкрепа помагат на нацистите да победят и тук. Руските загуби се изчисляват на около 800-1000 танка, а немските на 200-350.

Източник

5ae74b8519ee8626008b4693-960-720

Най-големите танкови битки в историята: Расейняй (23 – 27 юни 1941)

Расейняй е град в Литва, край който през 1941 се води голяма танкова битка между нацистка Германия и СССР. Хитлер поставя задача на своята четвърта бронирана група (4th Panzer Group) разполагаща с 240 танка да унищожи 750-те танка на 3-ти и 12-ти съветски механизирани корпуси.

Руснаците имат голямо числено предимство, но претърпяват грандиозен разгром. Около 700 техни танка са унищожени, повредени или пленени.

Голяма част от успеха на немците се дължи на въздушната подкрепа, която оказва Луфтвафе. Руснаците не се погрижват да се подсигурят срещу атаки от въздуха.

Източник

5ae7459219ee867a0e8b46a5-750-563

Най-големите танкови битки в историята: Аню (12 – 14 май 1940)

Аню е град в Югоизточна Белгия. През 1940 край него се разиграва най-голямата до този момент танкова битка. Противници са Вермахтът на нацистка Германия от една страна и Франция и Холандия от друга. Немците хвърлят в боя 600 танка и 25 000 войници, а противниците им разполагат също с около 600 разнородни бронирани машини и 20 000 войници.

Силите изглеждат сравнително изравнени, освен това френският модел танк SOMUA S35 е считан по това време за един от най-добрите в своя клас. Въпреки това победата е за германците приложили много добри бойни тактики.

Все пак френската армия не е изцяло разгромена. Някои части пробиват през немското обкръжение и успяват да стигнат до британските си съюзници при Дюнкерк.

Немците губят около 50 танка. Противниците им пряко в боя губят над 100. Останалите обаче в последствие също са унищожени / пленени, защото Франция капитулира.

Източник

5ae73e2819ee8627008b4727-1136-852

Най-големите танкови битки в историята: Камбре (20 ноември – 8 декември 1917)

През 1917 във френската община Камбре се разиграва не просто една от големите, но и една от първите танкови битки в историята. Това е времето на Първата световна война и Камбре се държи от германците като от тук минават важни за тях продоволствени линии. Британците решават да я атакуват именно, за да прекъснат доставките.

Великобритания хвърля в тази офанзива 19 свои дивизии, включително 5 кавалерийски. Към тях са добавени 476 танка.

Първоначално атаката е съпроводена от голям успех. Британците пробиват немските линии и навлизат на 4 мили във вражеската територия. 7500 германци са пленени. След само един ден обаче повече от половината танкове са извън строя заради механични проблеми. Немците използват това и преминават в контраофанзива. Битката се изражда в поредната позиционна окопна война без ясен победител.

Източник

5ae73d0219ee861e008b46ae-1136-852

Реални планове за построяване на „Звезда на смъртта“

Космическите кораби, орбиталните станции и изкуствените сателити са отражение на тези, които са ги построили. Международната космическа станция е пример за това как обединеното човечество може да постигне чудеса, когато народите си сътрудничат. Описаните в тази статия планове са пример за обратното – как милитаристични режими създават (или поне желаят да създадат) бойни станции в космоса, които да сеят смърт и унищожение.

Най-популярната „Звезда на смъртта“ е тази от „Междузвездни войни“. Все още земляните нямат техническата възможност да създадат нещо толкова деструктивно, но както се казва – опитите продължават.

След падането на нацистка Германия, американски експерти се докопват до много от технологиите на Третия райх (до останалите се докопват руснаците). Според статия излязла през 1945 в Life, в американски ръце попада немски план за построяването на станция в орбита около Земята. Той датира още от преди началото на Втората световна война и над него е работел Херман Оберт, бащата на ракетостроенето, който ще разработи бойната V-2 за Германия и Saturn V за САЩ. Първоначално идеята на тази немска станция е мирна – да служи като база за презареждане на кораби и изследване на космоса.

screen-shot-2018-01-30-at-5-47-32-pm-1517352503

С избухването на войната обаче плановете се изменят. Нацистите решават, че станцията трябва да бъде гигантско огледало, което да пържи враговете от ниска околоземна орбита. Пречката пред осъществяването на тази идея е, че по онова време няма мощни ракети способни да изведат частите от станцията в космоса.

biggest-1517419748

Руснаците стигат по далеч в реализирането на своите планове и са първите направили нещо реално по въпроса за космическите бойни сателити. На 3 април 1973 от космодрума Байконур е изстреляна научната станция Салют 2. Това обаче е лъжа. Тежката ракета Протон всъщност носи апарат наречен „Орбитална пилотирана станция 1“ (ОПС-1). Идеята е по-късно на тази малка станция да се качи и екипаж.

ОПС-1 тъкмо се отделя от ракетата-носител, когато Протон-а избухва. Бойната станция също е унищожена. Тук любителите на конспирациите могат да развият идеята, че това всъщност е саботаж дело на американците…а защо не и на извънземните.

СССР не се отказва. След ОПС-1 следва ОПС-2, която е успешно изведена в орбита. На нея има 23 милиметрово оръдие и 32 снаряда, което е взето от бомбардировач Ту-22. С това оръдийце естествено никакви щети не могат да причинят на цели намиращи се на Земята. Неговото предназначение е да защитава станцията от приближаващи се вражески сателити и кораби.

Руснаците дори успешно изпращат екипаж на ОПС-1, който прекарва малко време на станцията. Не смеят да пробват оръдието, докато хората са там. Дават му команда за автоматична стрелба едва след като космонавтите се връщат на Земята. Тестът е успешен. Руските инженери планират следващите версии на ОПС да са въоръжени с ракети. В крайна сметка обаче целият проект е изоставен заради нерентабилност – непилотираните сателити вършат доста по-добра работа за военни и разузнавателни цели от управлявана от хора станция.

Да видим какви са ги вършели и американците. През 80-те години започва да се развива програмата „Инициатива за стратегическа отбрана“, която неофициално медиите наричат „Междузвездни войни“ като едноименната фантастика. Целта е в орбита да се разположат сателити, които да прихващат и унищожават съветските балистични ракети. Това е средство за защита, но през 1989 излиза информация, че програмата е включвала и оръжия за нападение.

Ставало е въпрос за сателит въоръжен с електромагнитно оръдие. Чрез електромагнетизма снарядите се ускоряват до невероятна скорост.

space-railgun-1517415710

Този тип оръдия вероятно не са стигнали до космоса (макар че не можем да бъде сигурни, казва ли ти някой), но са тествани на Земята и могат да бъдат прикачени на морски бойни кораби.

За сега това е всичко, което знаем, че е достоверно относно плановете за въоръжаване на космоса. Има много слухове за много други оръжия и в някои от тях може би има частица истина. Дали САЩ или Русия вече нямат „Звезда на смъртта“, която може да унищожи половината планета? Дори и да нямат, сигурен съм, че военните продължават да мечтаят да се сдобият с такова оръжие. Та, както казах в началото – опитите продължават.

Източник