Протести във Франция, България, Албания, Никарагуа

Дали защото времето се затопли във северното полукълбо или защото напрежението по света достига точката на кипене, но в последните няколко дни имаше редица протести в редица страни. Дадените примери са само част от уличните сблъсъци и демонстрации, които се случиха.

Поредния протест на „жълтите жилетки“ във Франция бе съпроводен с ограбване на (основно скъпи) магазини, палене на кафета и поне една банка. Не знам дали това насилие няма да отблъсне много французи, които досега подкрепяха това социално движение.

И в България се появиха „жълти жилетки“, макар и малобройни. Всъщност ако не се лъжа това е вторият им протест.

Протестиращи с жълти жилетки искат оставка на правителството пред НС

768x432

В съседна Албания нещата са много по-драматични:

Протестиращи опитват да щурмуват парламента в Албания

В Никарагуа протестиращите поискаха всички политически затворници да бъдат освободени.

Атентаторът от Нова Зеландия е бил в България

Оказа се, че психопатът, който в петък застреля десетки мъже, жени, деца и старци в джамия в Нова Зеландия е бил в България.

Терористът Брентън Тарант е бил в България от 9 до 15 ноември 2018 година

Част от жертвите (източник):

JWYvqjk3

Със сигурност кретенът се е срещал с месни фашизоиди. Дали именно те не са тези подали сигнал за бомба в Централна гара?

Евакуираха жп гарата и автогарата в София

Криминално проявен нападна с брадва курсанти в автомобил

Преди седмица е имало пореден инцидент в следствие на агресия на пътя. Случката се е разиграла между Сливен и Гурково. Кола с петима курсанти учещи във Велико Търново са засекли или са били засечени от друг автомобил, в който се е движел криминално проявеният Йордан Пенев и приятелката му. Кой точно е виновен за засичането не е съвсем ясно. Доказано обаче е, че Пенев излиза от колата си и удря с брадва автомобила на курсантите. В последствие той е задържан.

Източник

Няколко дни по-късно съдът наложи постоянна мярка за неотклонение на Пенев, защото съществува реална опасност той да се прикрие.

Изглежда криминално проявеният тип е от ромски произход. Някои веднага побързаха да свържат инцидента със случилото се във Войводиново, където двама братя цигани пребиха командос. Залага се на етническата карта – цигани бият българи. Аз обаче няма да се плъзгам по тази плоскост, а ще обърна внимание на българските военни, все пак този мой блог малко или много е свързан с военното дело. Що за командоси са това, дето биват пребивани така лесно и що за курсанти са тези дето петима не могат да се справят с един разбеснял се рецидивист?!

Русия е най-големият окупатор от 1907 до сега

На долната карта са показани страните, които са окупирали чужди територии (цели държави или само части) след 1907 година. Колкото по-тъмен е цвета, толкова повече окупации е извършила дадената страна. Годината 1907 не е избрана случайно, тогава се подписва конвенцията в Хага, която ясно дефинира какво е „окупация“.

9z32fvrgpdm01

Както се вижда, най-чест окупатор е Русия като тук се събират заедно окупациите извършени от царска Русия, СССР и новата Руска федерация. В интерес на истината части от Русия също са били окупирани.

България също е окупирала чужди територии (както и е била окупирана на свой ред). Ето извършените от България окупации (по царско време и по времето на „народната“ република) – част от Сърбия през 1915–1918, Албания през 1915–1917, Гърция през 1941–1944, Югославия през 1941–1945 и Чехословакия през 1968–1991.

Ето страните окупирани от Русия / СССР (в скоби са дадени конкретните територии, ако не е цялата държава окупирана):

Австро-Унгария (Източна Галиция) – 1914–1915
Азербейджан – 1920
Грузия – 1921
Китай (Манчурия и др.) – 1931–1946
Финландия (някои източни части) – 1939–1941
Полша (източната част) – 1939–1941
Литва – 1940
Латвия – 1940
Естония – 1940
Румъния (Бесарабия и Северна Буковина) – 1940
Иран – 1941–1946
България – 1944–1947
Румъния – 1944–1958
Полша – 1944–1956
Австрия – 1945–1955
Германия – 1945–1990
Корея – 1945–1948
Унгария – 1956
Чехословакия – 1968–1991
Афганистан – 1979–1989
Полша – 1989
Молдова (Приднестровието) – 1992 – до сега
Грузия (Абхазия и Южна Осетия) – 2008 – до сега
Украйна (Луганск, Донецк, Крим) – 2014 – до сега

Картата е взета от ТУК. Тя на свой ред е направена на базата на данните в тази страница в Уикипедия:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_military_occupations

Данните са валидни към момента на писането на статията, възможно е да има някои малки неточности, както и в бъдеще да бъдат добавени нови окупации. По карта Русия / СССР извършва 33 окупации общо, аз обаче съм дал 24, защото някои от изброените в Уикипедия окупации съм ги обединил в едно – като Абхазия и Южна Осетия.

Въоръжен мъж нахлу в президентството на България

Една новина, която вече е на повече от ден, но си струва да се спомене. 72-годишен мъж на име Сашко Игнатов е влязъл въоръжен в президентството. Бил е задържан и в последствие се оказало, че е осъждан за убийство.

Източник

Не е ясно какви са мотивите на Сашко, може би не е бил доволен от слабото представяне на Руменчо на републиканското първенство на лост…

zx860_3145620

Протест срещу домашното насилие – София, 26.11.2018

На активисткият фронт в България определено има раздвижване. През последният месец станахме свидетели на какви ли не протести – на майките на деца с увреждания, срещу високите цени на горивата, в подкрепа на задържания кмет на район Младост в София – Десислава Иванчева, дори евангелистите излязоха на протест за повече религиозни права.

Аз лично от 5 години не бях посещавал никакви протести. Последно присъствах на протестна акция срещу Орешарски през 2013 и то само защото един приятел ме замъкна. Преди това в периода 2003-2009 бях доста активен на подобни мероприятия, но постепенно се разочаровах от много от организаторите и „активистите“, които очевидно гонеха свои себични интереси или просто бяха пълни идиоти.

Сега обаче отново реших да посетя протестна акция. Това се случи на 26.11.2018. Протестът бе насочен срещу насилието над жените, а и домашното насилие по принцип.

 Ето как бе отразен протеста в една голяма медия:

С протест в София стотици поискаха превантивни мерки срещу домашното насилие

Този материал в „Дневник“ въобще не ми хареса и затова тук ще дам моите впечатления от протеста. Първо нека започна с това, че макар да имаше хора на всякаква възраст, основно преобладаваха младите хора. Над 70% бяха младежи под 25 години. Кой казва, че младите са заспали, че не се интересуват от обществени дела! Има надежда за България.

Протестът определено беше ляв, но не казионно ляв (БСП не би се припознала в него). Хареса ми, че организаторите се бяха опитали да намерят допирни точки между борбата срещу домашното насилие и други социални борби – тези за равни права на ЛГБТ, расизма срещу ромите и т.н. Винаги съм смятал, че само общият фронт е способен да донесе промяна, а не действията „на парче“.

На протеста имаше няколко много силни речи. Най-силно впечатление ми направи Мария Иванчева, която в прав текст свърза насилието над жените с капиталистическите порядки. Също така добри речи изнесоха:

– Радослав (може да се бъркам за името, не съм силен в помненето на имена), един младеж, който е бил жертва на психически тормоз в своето семейство и освен това не се срамува от това, че е гей
– жената от ромски произход от Русе, представител на активистка мрежа обадиняваща различни организации.

По едно време думата взе Наталия Симеонова, водещата на някога популярното предаване „Море от любов“. От една страна е хубаво, че такива известни личности застават зад тази справедлива кауза, но от друга това си има своята цена. Симеонова много ясно се опита да се разграничи от по-радикалните искания и лозунги на протеста, тя дори настоя по време на нейното изказване да се скандира само един-единствен лозунг, безобиден за властта. Именно за това си тръгнах в този момент от протеста.

Това обаче е нещо нормално – всеки многообразен протест трябва да допуска оратори с различни виждания.

Доволен съм, че благодарение на няколкото стечения на обстоятелствата в моя живот, отново имах възможността да присъствам на протест в София. Надявам се това да не е единичен случай. Но и с мен или без мен, активизмът съществува тук и сега. Не твърдя, че съм оставил някаква следа в активисткото движение в България, но все пак ми е драго, че новото поколение върви по стъпките ни и продължава да се бори за справедливи каузи, така както някога ние се опитвахме да го правим.

BTW отдавна не бях виждал анархо-феминисткото знаме да се вее в София 😉

Дадените по-долу снимки не са мои, те са взети (или ако предпочитате – „крадени“) от други материали и туитове публикувани в Интернет.

Без име

Ds8TlX9XcAIaRN1