Август 1774, Ан Лий, английска мистичка без пукната пара и 9 нейни последователи пристигат в Ню Йорк. Решени са да постигнат визията на Лий за нов рай в Америка. В Англия са преследвани заради нетрадиционните си виждания и практики. Ритуалите им карат участващите да изпадат в духовен екстаз и истерично да танцуват, пеят или просто да се друсат, именно от там идва и прякорът им „шейкъри“ (друсащи се). Самите те естествено се наричат по друг по-малко обиден начин – Обединено общество на вярващите във второто пришествие на Христос.
В Америка „Мама Ан“ намира благодатна почва за учението си и първата шейкърска общност е основана в Нискаяма, Ню Йорк. На 19 май 1780 се случва едно интересно събитие – денят става черен като нощ в северноамериканския географски регион Ню Инглънд. Това се дължи на огромни горски пожари в Канада, но мнозина решават, че идва краят на света. Шейкърите се възползват максимално, защото твърдят, че са предсказали тези апокалиптични събития. Стотици уплашени хора се струват в комуните им. След това събитие новите шейкърски колонии никнат като гъби след дъжд – от Кентъки до Индиана.
Двата основни крайъгълни камъка в учението на Ан Лий са отказа от полов живот и комунизма. И четирите деца на „Мама Ан“ умират като малки, затова тя стига до извода, че сексът е лош.
Мъжете и жените винаги са разделени в комуните им. Водят скромен живот – работят усърдно и се молят. Вярват, че Бог се крие в детайлите и се стремят да перфекционизират работата си. Не се страхуват от иновациите и технологиите. Кръглият трион (циркуляр) както и много други неща са техни изобретения, които те споделят със света и никога не патентоват. В Ню Хемпшир шейкърите притежават един от първите автомобили в щата и имат електричество в селото си, докато щатската столица продължава да използва газови лампи за осветление.
Шейкърските общности са пример за подреденост. Расите и половете са равноправни. През 1817 шейкърите в южните щати освобождават робите си.
Въздържанието от полов живот обаче си има последствия. Шейкърите нямат деца и разчитат на пристигането на нови последователи за оцеляването на комуните. Заради това броят им в Америка постепенно намалява, защото други идеи и учения стават модни. Една от последните общности е селото Ханкок в Масачузетс. Но и тя умира и през 1960 е превърната в музей. По данни на Интернет, днес все още има няколко живи шейкъра. Те живеят около езерото Сабатдей в Мейн.