След края на гражданската война в Англия цари глад и безработица като основна причина е слабата жътва. В резултат се появява социално и икономическо движение искащо отмяна на частната собственост и общо ползване на земята. То е основно активно в южните и централните райони на Англия.
Тези аграрни комунисти са наречени дигери. Като първи стъпки към желаната цел, те виждат премахването на монархията и изземването на земята от аристокрацията. Дигерите издават своя памфлет „Light Shining in Buckinghamshire“ през 1648 г. Освен това започват да търсят подкрепа сред армията.
Мнозина бедни и онеправдани хора са привлечени от идеите им. Те започват да отглеждат селскостопански растения на изоставените неплодородни общински земи. Надяват се, че чрез различни техники ще подобрят добива.
Дигерите обаче са разглеждани като твърде радикални от друго реформистко движение, това на Леверелите. Дигерите са гонени от закона, бойкотирани от другите реформатори, дори за подтискането им е използвано насилие. Техните посеви са унищожавани, а бараките им изгаряни. Към 1650 това движение на практика вече не съществува.