Думата „анабаптист“ означава „човек, който е покръстен повторно“, един вид върнал се е към „правата вяра“, към корените. Това религиозно движение се появява около началото на 16 век. Най-екстремното крило счита, че завземането на властта е средство чрез което може да се премоделира обществото, така че да се върне към исконните ценности. Първи лидер на тази фракция е Томас Мюнцер, който е силно повлиян от идеите на хусисткия комунизъм съществувал преди век.
Мюнцер смята да разпространи учението си чрез „огън и меч“ в Германия. Дори реформаторът Мартин Лутер го смята за твърде опасен.
Около 1523 Мюнцер успява да привлече към себе си голяма група необразовани миньори от Турингия. Нарича организацията си „Лигата на Избраните“ и през 1525 превзема град Мюлхаузен. Веднага е наложен комунистически режим – частната собственост е забранена, а богатството на манастирите е иззето. Само че има един проблем – никой вече не иска да работи, всеки просто предпочита да граби, грабежът на практика е узаконен. Когато някой има нужда от храна или дрехи, той просто отива при някой по-богат от него и в името на Христа му казва да му даде каквото му трябва. Ако богатият откаже, се прилага сила.
След известно време Мюнцер е заловен и екзекутиран, но движението не умира. Нов водач става Ханс Хут, който обещава разправа с поповете, кралете и аристократите. Хут проповядва, че Христос ще се завърне през 1528 и ще настъпи хилядолетие на комунизъм и свободна любов.
Самият Хут е заловен и убит през 1527, но отново екстремното анабаптистко движение не умира. През 1534 те превземат Мюнстер. Насред люта зимна буря от града са прогонени всички, които не са анабаптисти, включително старци, деца и бременни жени. Собствеността на прогонените е отнета и каквото е можело е събрано в централен склад. Съставя се комунистическо правителство, което е единственият работодател в Мюнстер. То бързо налага принудителен труд като всички работят без заплащане в полза на общността. Частните домове са комунализирани. Става незаконно да се заключват и дори затварят вратите. Всички книги освен Библията са забранени, много са изгорени.
В Мюнстер с декрет се разрешава многоженството, разводите също стават законни. Не след дълго самият брак е забранен в полза на свободната любов, която обаче придобива уродливи крайности. Жени са наказвани със смърт за това, че са отказали секс на някой.
Скоро католиците налагат обсада на града. Храната започва да не достига. Ръководителите обаче пируват докато обикновените хора гладуват. Мюнстер, анабаптиският „Нов Йерусалим“ се превръща в Ад. Комунистическият елит конфискува всяка храна, която намери, екзекутира всеки, който им противоречи. В крайна сметка двама жители на града успяват да се измъкнат и показват да католиците от къде може да се влезе в Мюнстер. На 25 юни 1535 католическата армия прониква в града като избива защитниците и лидерите на анабаптистите. Кошмарът на този комунистически експеримент приключва.
Битки, фронтове и фракции 