Тази битка е част от войната в Персийския залив водена между САЩ и Великобритания от една страна и Ирак под управлението на Садам Хюсейн от друга. Кръстена е на джи пи ес координати.

Основните участващи части в битката са американският втори брониран полк и иракските 18-та механизирана бригада и 37-ма бронирана бригада.

Иракчаните губят катастрофално. Над 160 техни машини са унищожени, пленени или повредени. Около 1000 войници са убити или ранени, също толкова са взети в плен.

Загубите на САЩ – 6 убити, 19 ранени, а едно превозно средство на пехотата е унищожено.

Това е последната голяма танкова битка в историята, поне за сега.

Източник

Вчера Еквадор позволи на британските власти да арестуват Джулиан Асандж, който от 7 години се криеше в еквадорското посолство в Лондон. Към него има две обвинения – едното е от САЩ и е за разгласяване на правителствени тайни, а другото е от Швеция – за изнасилване.

Асандж е основател на платформата Wikileaks, която уж трябваше да разкрива мръсните тайни на властимащите по целия свят. Те обаче го правеха селективно. Никога Wikileaks не каза и една лоша дума за Русия, Путин, Асад и всички други кръволоци от лагера на „добрите“.

Джулиан Асандж бе неприкрита руска подлога, а можеше да е герой на свободното слово и пример за подражание. Дали ще гние в затвора до края на дните си е без значение.

Рано тази сутрин военните в Судан свалиха от власт дългогодишният президент на страната Омар ал-Башир. Това се случва след месеци на граждански протести и десетки жертви.

Източник

За жалост висшият военен, който бе определен да замени Башир, е не по-малко отговорен за зверствата срещу гражданите на Судан отколкото самият бивш президент. Изглежда военните се опитват да подменят един диктатор с друг и да хвърлят малко прах в очите на протестиращите. Именно затова хората отказват да спрат със своите протести. Въпреки това отстраняването на Омар пак е крачка напред. Духът на арабската пролет е жив! Нека си припомним кои диктатори си заминаха и кога.

Зин ал Абидин бен Али, Тунис – свален от власт през 2011 и прогонен от страната. Днес живее в изгнание. Властва в продължение на 24 години.

Муамар Кадафи, Либия – застрелян като куче през 2011. Цели 42 години управлява страната.

Хосни Мубарак, Египет – свален и арестуван през 2011. Прекарва няколко години в затвора. През 2017 е пуснат на свобода заради влошено здраве. Управлява 30 години.

Блез Компаоре, Буркина Фасо – напуска страната през 2014 усетил, че протестите ще победят. Днес живее в изгнание. Властва 27 години.

Яйя Джаме, Гамбия – победен на избори през 2016, напуска страната преди да бъде съден за престъпленията си. 13 години на власт.

Робърт Мугабе, Зимбабве – свален от своите собствени съпартийци през 2017. 30 години на власт.

Али Абдула Салех, Йемен – застрелян през 2017 от своите нови съюзници хутите, с които се опитваше да се върне на власт. 33 години на власт.

Абделазиз Бутефлика, Алжир – преди две седмици подаде оставка след масови протести. 20 години на власт.

Сега добавяме и Омар ал-Башир, Судан – свален днес, 11 април 2019 с военен преврат след месеци на граждански протести. 30 години на власт.

Кой ли ще е следващият и дали арабската пролет няма да стане глобална пролет?

Интересно, че на тази снимка всички от първия ред вече са аут:

Тази битка е част от войната от Йом Кипур водена между Израел и Сирия през 1973. Военните действия започват след като на най-свещения ден за евреите сирийски войници подкрепени от 1400 танка навлизат в територията на Израел.

Срещу тези 1400 танка (включително 400 от най-модерните за времето си Т-62s) се изправя едва една бронирана израелска бригада състояща се от малко над 100 бронирани машини.

Израелците не успяват да осигурят ефективна въздушна подкрепа за защитниците си и затова те се окопават и отблъскват вълна след вълна сирийски танкове. Въпреки героичната съпротива един по един израелските танкове са поразени и извадени от строя. Междувременно израелците са успели да извършат мобилизация и на четвъртия ден от сраженията пристигат подкрепления в Долината на сълзите. Това кара сирийската армия да се оттегли.

Равносметката – израелците губят почти всички от наличните в началото 100 бронирани машини, загубите на сирийците са 500.

Източник

За последните няколко седмици попаднах на няколко притеснителни новини от различни краища на планетата. На тях не бе обърнато достатъчно внимание и едва ли не минаха в графата битова престъпност и криминални инциденти.

Миналият месец прочетох за ето това:

Наркогрупа обстрелва конвой с ядрено гориво в Бразилия

След това от Китай дойде цяла серия от новини:

Кола се вряза в тълпа в Китай, 7 са загинали

Някой пък хвърли експлозив по неназована полицейска станция в Китай. Ранените са трима, а нападателят убит (източник).

Накрая в Би Би Си прочетох, че китайски учител е задържан по подозрения, че е сипал отрова в храната на децата в детска градина. Това се е случило в източния град Цзяоцзо. (Източник)

Дали китайските случаи се дължат просто на „изперкване“ или хора от подтиснатите малцинства като уйгурите са започнали терористична кампания? Китайската цензура е драконова, не биха допуснали лесно да изтече информация, че това наистина са терористични актове, а не лудост. Но дори и да е второто, това не говори добре за Китай, много хора там явно са „на ръба“ и не издържат на напрежението от експлоататорската система. Назряват ли сериозни катаклизми в най-населената страна в света?

А какво да кажем за бразилската новина? Наркобандити обстрелват конвой с ядрено гориво. Ами ако се бяха докопали до него?

Преди няколко дни източнолибийските военни фракции под ръководството на Халифа Хафтар започнаха офанзива към столицата Триполи, която е под контрола на подкрепяното от ООН правителство. Хафтар е американски гражданин, който има подкрепата на Русия, както и на някои арабски страни. Има големи мераци да е новия либийски диктатор. В териториите под негов контрол често се нарушават правата на човека.

Неговата офанзива идва неочаквано. Горе-долу в Либия нещата бяха стабилни. Сега има голяма опасност да избухне нова война. Има големи подозрения, че зад настъплението на Халифа Хафтар стои Русия. Руснаците естествено отрекоха да са дали зелена светлина за атаката, но както се казва – не вярвай на нищо докато Москва не го отрече. Веднъж кажат ли руските власти, че не е вярно, значи е самата истина.

Кремъл отрече, че подкрепя офанзивата на либийския командир Хафтар

Чауинда е град в източен Пакистан. Край него се води една от първите големи танкови битки след края на Втората световна война. Един срещу друг се изправят Индия и Пакистан. Войната между тях се води заради оспорваните Джаму и Кашмир. Пакистан е подготвял въстание в тези контролирани от Индия региони. Индия обаче разкрива техните планове и напада съседа си.

При Чауинда е решителното сражение. Точната численост на силите е неясна. Според различни източници Индия е хвърлила между 80 000 и 150 000 войници в боя, както и 230 танка. Пакистан им противопоставя между 30 000 и 50 000 войници и 132 танка.

Загубите също са неясни. Индия губи между 29 и 129 танка, а Пакистан около 44. Междувременно Съветът за сигурност на ООН приема резолюция изискваща спирането на бойните действия. Няма изявен победител в тази битка.

Източник

Загубите за миналия месец на украинската армия в конфликта в източната част на страната:

6 убити
28 ранени

Това е по-малко отколкото през февруари.

Източник

Операция Гудуд (Goodwood) е британска офанзива, част от битката за френския град Кан състояла се по време на Втората световна война. Англичаните имат 1100 танка, докато Вермахтът разполага едва с 370, но сред тях има немалко от страховитите Тигър и Тигър II.

Боят не се развива според плановете на британците, те губят 5000 човека и между 250-300 танка. Немските загуби се оценяват на 75 танка. Въпреки това британският генерал Монтгомъри заявява, че целите на операция Гудуд са постигнати, едно твърдение, което се оспорва от други.

И все пак изглежда наистина тази операция води до успех. Тя кара германците да изтеглят модерните си танкове от други фронтове, за да я отблъснат. Това оголва фронтовата линия на запад от Кан и американските части разположени там се възползват и преминават в настъпление.

Източник

Много съм доволен от изборните резултати в Турция, Украйна и Словакия. Хората казват „не“ на авторитаризма.

Вчера в Турция бяха проведени местни избори и изглежда управляващата партия на Ердоган губи почти всички големи градове в страната – Анкара, Истанбул, Анталия, Адана, Измир (Източник).

В Украйна на първият тур на президентските избори на първо място е Владимир Зеленский с над 30 процента електорална подкрепа, далеч назад с едва 18 процента е настоящият президент Петро Порошенко. Вероятно комикът Зеленский ще победи на втория тур. (Източник)

А Словакия за първи път ще има жена за президент. Това е Зузана Чапутова, по професия адвокат. Тя е проевропейски либерал от малката партия Словашка прогресивна партия. (Източник)