Праисторическият човек живее в свят, в който се произвежда малко, на практика нищо повече от това, което е нужно да покрие основните необходимости, няма излишък и съответно няма как някой да трупа нещо за сметка на другиго (демек няма експлоатация). Хората преживяват от лов и събирачество, единственото разделение на труда е по биологически признак – мъжете като по-силни ловуват, а жените се грижат за домашните работи и отглеждат децата. Ловуването е колективно дело, а плячката е обща – за всички.
В един свят, в който всеки постоянно се бори да оцелее, споделянето е норма. Единствената частна собственост са ловните оръжия, обикновено ги заравят с ловеца, когато той умре. Липсва понятието за държава, класите не съществуват. Споровете не са между някакви съсловия, а между отделни индивиди, разрешаването им е дело на племето. Старите хора имат решаващата дума при разрешаването на кавгите, но това е заради натрупания опит, а не заради някаква власт в днешния смисъл на думата.
Този строй властва в 99 процента от човешката история. Неолитната земеделска революция променя нещата. Започва да се получава излишък при производството на храна (а това води до излишък и на други работи). Хората все повече се отдалечават от номадския начин на живот и се заселват постоянно на едно място. Тези два фактора водят до появата на класи и унищожението на ранния праисторически комунизъм.
